ЛАОДИКИЯ

описание
Дата и час: Съб Дек 15, 2018 6:38 pm

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: “Живият труп” в Сардис
МнениеПубликувано на: Съб Юни 01, 2013 1:17 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 03, 2013 10:36 am
Мнения: 12
“Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: “Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв”
(Откр. 3:1)

Всеки път, когато чета уводната част на посланието към “ангела на Сардикийската църква”, се сещам за пиесата на великия Лев Толстой “Живият труп”. Неговият драматичен герой Федя Протасов е човек, който е истински майстор на фалша. Имитира доброта, имитира любов, имитира състрадание, имитира угризения за безсмисления си живот. Уж дава вид на човек, който има идеали, активност, а всъщност душата му е изпразнена до дъно по отношение на истинските ценности. Уж обича съпругата си и детето си, а ги изоставя с лека ръка заради егоистичното си ежедневие, белязано от шумни гуляи и песни. Пред свой приятел Протасов обяснява, че е позволил да се превърне в “жив труп”, който е влачен от течението на своя живот – неодобряван, но и неизбежен.
Всеки опит за социален и морален анализ на състоянието, в което е изпаднал героят на Толстой, отразява според мен само един или друг аспект. Дълбоката криза на Протасов е духовна. А геният на Толстой отлично познава дълбините на духовната криза! Тя се предизвиква от изгубването на вярата в ценности като Бог, прошка, изкупление, новорождение, радост в Духа, освещение. Като мнозина други, Протасов изповядва, че “се срамува” от себе си и живота си, но остава само в своя срам, без да направи крачка по-нататък. Затова всяко добро намерение, всеки мил жест, всяко благородно дело умират още в зародиша си. Както героят на Толстой е мъртъв приживе, така всяко добро остава мъртвородено. Причината за това е липсата на вярата в смисъла на живота и правилното постъпване.
Странно впечатление ми прави тълкуването на св. Андрей Кесарийски за състоянието на сардикийския вестител. Според православния екзегет Възкръсналият предупреждава Сардикийската църква чрез Йоан Богослов “за това, че е мъртва на добри дела и носи само името на живата вяра”. По-нататък в тълкуванието на посланието се казва, че духовният работник “се увенчава не с доброто си намерение, но с извършените дела”. Такова твърдение може да е в унисон с мнението на ап. Яков, който говори за “жива вяра” и “живи дела” (Як. 2:14, 17-20, 22, 24), но то си остава в коловоза на концепцията за добротворчество, което сякаш изпреварва по значение спасителната вяра в Бога. Такава позиция може да е оправдана за Православната църква или Римокатолицизма, но тя не отразява новозаветното учение и реформаторската позиция! Бих казал, че такава позиция е чиста проба “протасовщина” – добрите жестове и дела не отразяват присъствието на жив дух...
Още по-странно впечатление ми прави започналото да се шири в евангелските среди у нас мнение, че успешното християнство днес трябва да се оценява ... “според извършените дела”. Под “дела” някои разбират новопостроената и импозантна църковна сграда, която е оборудвана по последната дума на техниката и западната мода, разкриването на широк спектър от социални дейности или наличието на няколко бизнесмени и политически играчи в църковното ръководство. Мощта на съвременната евангелска общност се измерва с метри, килограми, децибели, блясък, известност, влияние в квартала или населеното място, т.е. с физически мерки и теглилки. Всъщност такъв отдавна е западният критерий в страните на маркетинга, конкуренцията, рекламата. Но такова е и явлението “протасовщина”, представено ни от Толстой.
Според мен, доколкото разбирам същината на новозаветното учение и богословието на Реформацията, въпросът, сведен предимно до връзката между показност, успеваемост и вършене на добри дела от страна на църквата и нейните служители, е същностно погрешен. Иначе Възкръсналият нямаше да отсече така категорично за сардикийския “вестител”: “Зная твоите дела, че на име си жив, но (в действителност) си мъртъв”. Вероятно неговите дела наистина са били добри, полезни, насърчителни, благородни, прочути. Може да е издигнал 5-етажна църковна сграда, може да е пристроил няколко цеха към нея, може да е създал двайсетина работни места за свои енорияши, може да е отворил социална кухня за клошарите от квартала, може да организира често международни християнски конференции и концерти, може да има благоразположението на кмета и общинските съветници, може... И все пак може да липсва живецът на Св. Дух, може да не се стича изкупителната Христова кръв, може да не стават повече чудесата на изцеления и новорождения, може да е изгубена демаркационната линия между греха и правдата, между лоялността и предателството спрямо Богочовека...
Духовната смърт е страшна и унищожителна зараза. Доктрината на изопачаването бързо се спуска като духовен здрач. Тя може да започне от “ангела” на църквата и да се разпространи към всички останали вярващи. Ап. Павел се бори за очистването на галатийските църкви от подновената заплаха на номинализма, който пропагандирал “вършенето на дела по закона”. Но той започва с укор към бившите си колеги Петър и Варнава, които не са устояли на изкривяването на благовестието. Странно е, че “вестител” като Петър – може би с най-дълъг апостолски стаж – бе допуснал да позаглъхне вестта за вярата в Христос като единствено мерило за успеваемостта на Църквата. А пък ап. Павел – един от последните “вестители” – държеше толкова принципно на убеждението: “Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме” (Гал. 5:5). Този дребен на ръст, но исполински възправен Христов глашатай, който бе израстнал в послушание към юдейския закон и бе извършил безброй одобрени дела, не искаше да знае нищо друго, освен спасението чрез вяра в Христос!
Накъде върви евангелското учение днес в България? Няма съмнение, че през последните двайсетина години бяха извършени много впечатляващи дела: увеличи се сградният фонд, обучиха се стотици пастори, забогатяха много църковни общности, умножи се численият състав на евангелските деноминации, повярваха много младежи, провеждат се различни обществени мероприятия. Дори спорадичните атаки в консервативното ни общество срещу евангелски представителства подсказват за известен респект от страна на неприятелите ни. Но има ли я онази духовна “белота”, за която апелира Възкръсналият към сардикийския вестител? Колцина са онези, които не са осквернили дрехите си и продължават да следват Онзи, новозаветния Христос? На тези реторични въпроси все още не се осмелявам да отговоря по категоричен начин!

д-р Вениамин Пеев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Supported by PlusWebDesign.net
Powered by QuebecServer.com
Translated by admin