ЛАОДИКИЯ
http://laodikia.com/forum/

Кои са “съвършените” в Сардис?
http://laodikia.com/forum/viewtopic.php?f=6&t=614
Страница 1 от 1

Автор:  Л.Маринов [ Съб Юни 01, 2013 1:16 pm ]
Заглавие:  Кои са “съвършените” в Сардис?

“Бодърствай и закрепи останалото, което е близо до умиране; защото не намерих твоите дела съвършени пред Моя Бог”
(Откр. 3:2)

В наглед безнадеждната картина на Сардикийската църква, оприличена от Възкръсналия на “жив труп”, все пак блясва лъчът на духовната надежда. Христос не е изгубил интереса Си към нея. Вестителят на Сардис е призован да бодърства, което подсказва, че макар да има опасността да заспи като войник на пост, той все пак е жив, а не мъртъв. На духовното бойно поле, където болшинството вярващи от Сардикийската църква са паднали, пронизани от стрелите и куршумите на съблазни, предателства и всевъзможни светски влияния, има и ранени (“близо до умиране”), които обаче могат да бъдат изнесени на гръб и да бъдат спасени. Тази бе основната месианска мисия на Богочовека, Който отнесе към Себе Си пророчеството на Исайя: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година” (Лук. 4:18-19; срв. Ис. 61:1-2). Тази програмна концепция, изразена в назаретската синагога, Той предава след възнесението Си на Своите апостоли и на вестителя от Сардис, а чрез него – и на всеки истински Христов служител през вековете.
Прави впечатление, че заръката на Възкръсналия към сардикийския вестител е изразена в директна императивна форма, каквато не срещнахме във Филаделфия и Лаодикия. “Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране” (Откр. 3:2а; срв. Мат. 24:42; 26:41). Тази заповед е изречена във 2 л. ед. ч., което подсказва, че сардикийският вестител може би е останал почти сам (вж. ст. 4). Не е ли това обезсърчително? Не е ли безсмислено Христовият служител да се опълчва с гърди срещу цунамито на мъртвата традиция, на повсеместната корупция, на лакейничеството пред властите, на модната греховност? Не беше ли се отчаял един от най-великите старозаветни пророци – Илия, който призна поражението си, защото се чувстваше самотен: “Стига ми, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от предците си” (ІІІ Цар. 19:4)? О, не! Христовият пример, Павловото дръзновение, уроците ни по църковна история показват, че истинският и верен служител е по-могъщ от цяла армия блюдолизници, нагаждачи и предатели! Лутер заявява вдъхновено в Коментара си върху галатяните: “Понякога един единствен човек може да направи повече, отколкото цяло събрание”. Реформаторът казва това по повод оплакването на ап. Павел, че всички негови другари, включително Петър и Варнава са го предали (Гал. 2:13). Лутер сам доказва в личния си живот на безкомпромисен Христов служител, че и сам воинът е велик воин. Във Вормс, пред лицето на императора Карл V и висши представители на папската курия, той изрича прочутите думи: “Стоя тук непоклатим и инак не мога. Да ми помага Бог! Амин”. Лутеровата декларация се превръща в девиз на всеки дръзновен представител на протестантизма, който не превива гръб и коляно пред враговете на Христос и Евангелието.
Но кои са “съвършените дела”, които все пак липсват у вестителя на Сардикийската църква? Определението “пеплеромена”, което представлява перфектно причастие в ср. р. мн. ч., всъщност означава буквално: “които са били изпълнени”. Следователно укорът към вестителя е, че той не е извършил докрай заръките, които са му били дадени, когато е встъпвал в служение. Св. Андрей Кесарийски правилно насочва вниманието на читателя, като перифразира Христовите думи така: “И така, помни какво си приел и чул, пази предаденото от апостолите, а за леността си принеси покаяние”. Ключовите заповеди “помни” и “пази” са типично библейски. Помненето не е обикновен психологичен процес. Това е заповед, която се среща десетки пъти в Стария Завет. Вярващият трябва да помни своя Бог, чудните Му дела, заповедите, завета, паданията и ставанията на своя народ, греховете, робството, освобождението и величието му. Мисля си – какво помнят или по-точно, какво искат да помнят днес евангелските християни в България? Посетете дадена църковна общност и се вслушайте за известно време в темите на проповедите, в мотивите на песните, в прошенията на молитвите. Има ли само обещания за изцеления и материални благословения? Има ли само галене на високото самочувствие за себеправедност? Има ли само искания Бог да даде това или онова и Христос да потвърди, че присъстващите са “най-верните” Му последователи? Ако забележите такива аспекти, бъдете сигурни, че сте попаднали на място с много къса духовна памет!
Ап. Павел често апелира към читателите си “да помнят” в библейския смисъл. На първо място, вестителят трябва да помни възкръсналия Исус Христос (ІІ Тим. 2:8). На второ място, той трябва да помни труда и усилията на своите духовни бащи във вярата (І Сол. 2:9). Ап. Павел благодари на всички, които го помнят, дори когато е далече от духовните си чада (І Кор. 11:2). Трябва да се помнят здравите доктрини на вярата, които са поставени като основи в българския евангелизъм, както настоява за това апостолът на езичниците (ІІ Сол. 2:1-6). Християнското учение не може да се трансформира според модите на философската, социалната или политическата мисъл. Не може да има “стари” църкви и “нови” църкви, които се квалифицират като такива поради възрастовия си състав или начина си на богослужение и доктринални аспекти. В християнството съществува една неизменна тенденция на непрекъснато връщане към първоизвора на учението, първоизвора на етиката, първоизвора на духовната практика. Спърджън е абсолютно прав, когато казва: “Ние имаме едно непроменимо благовестие, което не е днес зелена трева, а утре – сухо сено, но винаги съхранява истината на непроменимия Бог”. За да съхраняваме божествените истини обаче, трябва да ги помним и пазим в личния си духовен живот. Това ще бъде най-силното свидетелство, че сме живи, а не полумъртви християни! А наградата? Христос я е обещал: “който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и Неговите ангели” (Откр. 3:5).

Д-р Вениамин Пеев

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/