ЛАОДИКИЯ

описание
Дата и час: Съб Дек 15, 2018 6:38 pm

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Кои са “съвършените” в Сардис?
МнениеПубликувано на: Съб Юни 01, 2013 1:16 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 03, 2013 10:36 am
Мнения: 12
“Бодърствай и закрепи останалото, което е близо до умиране; защото не намерих твоите дела съвършени пред Моя Бог”
(Откр. 3:2)

В наглед безнадеждната картина на Сардикийската църква, оприличена от Възкръсналия на “жив труп”, все пак блясва лъчът на духовната надежда. Христос не е изгубил интереса Си към нея. Вестителят на Сардис е призован да бодърства, което подсказва, че макар да има опасността да заспи като войник на пост, той все пак е жив, а не мъртъв. На духовното бойно поле, където болшинството вярващи от Сардикийската църква са паднали, пронизани от стрелите и куршумите на съблазни, предателства и всевъзможни светски влияния, има и ранени (“близо до умиране”), които обаче могат да бъдат изнесени на гръб и да бъдат спасени. Тази бе основната месианска мисия на Богочовека, Който отнесе към Себе Си пророчеството на Исайя: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година” (Лук. 4:18-19; срв. Ис. 61:1-2). Тази програмна концепция, изразена в назаретската синагога, Той предава след възнесението Си на Своите апостоли и на вестителя от Сардис, а чрез него – и на всеки истински Христов служител през вековете.
Прави впечатление, че заръката на Възкръсналия към сардикийския вестител е изразена в директна императивна форма, каквато не срещнахме във Филаделфия и Лаодикия. “Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране” (Откр. 3:2а; срв. Мат. 24:42; 26:41). Тази заповед е изречена във 2 л. ед. ч., което подсказва, че сардикийският вестител може би е останал почти сам (вж. ст. 4). Не е ли това обезсърчително? Не е ли безсмислено Христовият служител да се опълчва с гърди срещу цунамито на мъртвата традиция, на повсеместната корупция, на лакейничеството пред властите, на модната греховност? Не беше ли се отчаял един от най-великите старозаветни пророци – Илия, който призна поражението си, защото се чувстваше самотен: “Стига ми, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от предците си” (ІІІ Цар. 19:4)? О, не! Христовият пример, Павловото дръзновение, уроците ни по църковна история показват, че истинският и верен служител е по-могъщ от цяла армия блюдолизници, нагаждачи и предатели! Лутер заявява вдъхновено в Коментара си върху галатяните: “Понякога един единствен човек може да направи повече, отколкото цяло събрание”. Реформаторът казва това по повод оплакването на ап. Павел, че всички негови другари, включително Петър и Варнава са го предали (Гал. 2:13). Лутер сам доказва в личния си живот на безкомпромисен Христов служител, че и сам воинът е велик воин. Във Вормс, пред лицето на императора Карл V и висши представители на папската курия, той изрича прочутите думи: “Стоя тук непоклатим и инак не мога. Да ми помага Бог! Амин”. Лутеровата декларация се превръща в девиз на всеки дръзновен представител на протестантизма, който не превива гръб и коляно пред враговете на Христос и Евангелието.
Но кои са “съвършените дела”, които все пак липсват у вестителя на Сардикийската църква? Определението “пеплеромена”, което представлява перфектно причастие в ср. р. мн. ч., всъщност означава буквално: “които са били изпълнени”. Следователно укорът към вестителя е, че той не е извършил докрай заръките, които са му били дадени, когато е встъпвал в служение. Св. Андрей Кесарийски правилно насочва вниманието на читателя, като перифразира Христовите думи така: “И така, помни какво си приел и чул, пази предаденото от апостолите, а за леността си принеси покаяние”. Ключовите заповеди “помни” и “пази” са типично библейски. Помненето не е обикновен психологичен процес. Това е заповед, която се среща десетки пъти в Стария Завет. Вярващият трябва да помни своя Бог, чудните Му дела, заповедите, завета, паданията и ставанията на своя народ, греховете, робството, освобождението и величието му. Мисля си – какво помнят или по-точно, какво искат да помнят днес евангелските християни в България? Посетете дадена църковна общност и се вслушайте за известно време в темите на проповедите, в мотивите на песните, в прошенията на молитвите. Има ли само обещания за изцеления и материални благословения? Има ли само галене на високото самочувствие за себеправедност? Има ли само искания Бог да даде това или онова и Христос да потвърди, че присъстващите са “най-верните” Му последователи? Ако забележите такива аспекти, бъдете сигурни, че сте попаднали на място с много къса духовна памет!
Ап. Павел често апелира към читателите си “да помнят” в библейския смисъл. На първо място, вестителят трябва да помни възкръсналия Исус Христос (ІІ Тим. 2:8). На второ място, той трябва да помни труда и усилията на своите духовни бащи във вярата (І Сол. 2:9). Ап. Павел благодари на всички, които го помнят, дори когато е далече от духовните си чада (І Кор. 11:2). Трябва да се помнят здравите доктрини на вярата, които са поставени като основи в българския евангелизъм, както настоява за това апостолът на езичниците (ІІ Сол. 2:1-6). Християнското учение не може да се трансформира според модите на философската, социалната или политическата мисъл. Не може да има “стари” църкви и “нови” църкви, които се квалифицират като такива поради възрастовия си състав или начина си на богослужение и доктринални аспекти. В християнството съществува една неизменна тенденция на непрекъснато връщане към първоизвора на учението, първоизвора на етиката, първоизвора на духовната практика. Спърджън е абсолютно прав, когато казва: “Ние имаме едно непроменимо благовестие, което не е днес зелена трева, а утре – сухо сено, но винаги съхранява истината на непроменимия Бог”. За да съхраняваме божествените истини обаче, трябва да ги помним и пазим в личния си духовен живот. Това ще бъде най-силното свидетелство, че сме живи, а не полумъртви християни! А наградата? Христос я е обещал: “който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и Неговите ангели” (Откр. 3:5).

Д-р Вениамин Пеев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Supported by PlusWebDesign.net
Powered by QuebecServer.com
Translated by admin