ЛАОДИКИЯ

описание
Дата и час: Пет Юли 10, 2020 8:45 pm

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: “Давидовият ключ” на Божия авторитет в съвременната Църква
МнениеПубликувано на: Нед Май 26, 2013 12:34 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 03, 2013 10:36 am
Мнения: 12
“До ангела на филаделфийската църква пиши: “Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря”
(Откр. 3:7)

Филаделфийската църква е църква с авторитет. Тълкуватели и проповедници я представят с ореола на “братолюбието”, виждат в нейно лице “победителка”, която заслужава да бъде коронована с “венеца” на триумфа (вж. Откр. 3:11). Но има някои елементи в посланието до филаделфийския ангел, които подсказват за драматизъм и неуредици в тази църква. Има нещо, което сякаш изисква по-голямо внимание и отговорност от страна на “вестителя”, и това нещо е даденият му “Давидов ключ” (ст. 7). Този символ, за който се споменава още в началото на посланието, е многозначителен. Никъде в Стария Завет, където се разказва за великия Израилев цар Давид, не се споменава за “Давидов ключ”. Само прор. Исайя казва, че Елиаким, Хелкиевия син, ще получи на рамото си “ключа на Давидовия дом” (Ис. 22:22), което очевидно подсказва за даване на царски пълномощия. Пророкът от о. Патмос ще да е възприел тази метафора, адаптирайки я към своята епоха. Прави впечатление, че Йоан Богослов обича метафората на “ключа”, защото наред с останалите 3 библейски случая, където тя се среща (вж. Ис. 22:22; Мат. 16:19; Лук. 11:52; в Съд. 3:25 случаят е буквален), той я използва 4 пъти само в текста на Откровение (1:18; 3:7; 9:1; 20:1). Но какво трябва да означава този Йоанов символ на “Давидовия ключ”?
Щом като “ключът” се свързва с името на цар Давид, то няма съмнение, че Йоан загатва в разглеждания стих за предаване на филаделфийския вестител “пълномощието на сила и власт”. Тук възниква един интересен прецедент, защото в исторически смисъл някои представители на Христовата Църква са се възползвали от метафората на “ключа” като символ на “сила и власт”, за да си присвоят правото да прилагат тази концепция в юридическия и политическия смисъл. Римокатолицизмът преекспонира заявлението на Христос, адресирано към ап. Петър (Мат. 16:18-19), че чрез него папската курия е получила “ключовете на небесното царство”. То се разбира като абсолютната власт да се решават не само богословски спорове, но и човешки съдби, поради което римокатолицизмът създава Инквизицията. В документите на Първия Ватикански събор (1869-1870) е преповторена средновековната концепция, като дори се отправя заплаха към онзи, който й се противопостави: “Ние осъждаме всеки, който отрече, че само Петър – над всички апостоли, било индивидуално или колективно – е бил дарен от Христос с действителното първенство на юрисдикцията... Исус Христос е установил това първенство в Петър за вечното добро на Църквата и това да продължава до края на света”. Тези твърдения, основани на крайно погрешно тълкуване на текста в Евангелието според Матей, довеждат през вековете до безброй извращения на вероучението, престъпления спрямо хиляди хора и абсурдни идеи като “непогрешимостта на папата” при изказване на възглед “от амвона” или “непорочното зачатие” на Дева Мария.
Смесването на концепциите за пълномощията, дадени на дадена църква или личност, поради изопачаване на Христовото обещание към ап. Петър не е характерно само за римокатолицизма. Англиканският теолог Джон Стот, когото аз уважавам много като новозаветен екзегет и учител, смесва необосновано смисъла на “Петровите ключове” и “Давидовия ключ”. В неговото изследване “Вестта на Йоановото Откровение” той сочи, че “целият низ от понятия – ключ, врата, град, хълм и стълб”, които се срещат в тези и други пасажи, подсказвали за “замяната” на юдеите и тяхното значение от Христовите ученици и тяхната дейност. В стила на разбирането за Англиканската църква като хранителка на учението и практиката на християнството Стот вижда предаването на “Давидовия ключ” на Църквата като институция. Донякъде това е така, но ако останем само на това разбиране, ще изгубим динамиката на действителното пълномощие, което се дава на “филаделфийския ангел” посредством “Давидовия ключ”. Щом като Йоан Богослов използва този символ, а не “Петровите ключове”, той сигурно иска да ни каже нещо по-различно. Тъкмо затова Лутер (а по-късно и Калвин), който е бил наясно с изопаченото тълкуване на римокатолицизма и последващите от това опасности, смятал, че “метафоричното обозначение на ключовете” е “красиво изразено” дотолкова, доколкото това се отнася до правилното излагане на Христовото учение от благовестителя пред християни и невярващи. Самочувствието, че някой държи в ръцете си обещания от Възкръсналия Христос “ключ” само защото заема някакъв църковен пост, още не е основание той да може да “отваря” или “затваря” портите на Давидовия град. Тази уговорка се подкрепя от уточнението на ап. Йоан, че във филаделфийската църква се подвизавали и “някои ... от сатанинската синагога” (Откр. 3:9), което заслужава нашето внимание. Но за това ще говорим по-специално!
Христос подчертава огромната отговорност на онези, които боравят с Божието Слово – апостоли, проповедници, мисионери, богослови, учители, църковни водачи. “Затова всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо” (Мат. 13:52). А на друго място Той отправя упрек към онези, които са злоупотребили със своята отговорност да поучават и изясняват правилно Христовото учение: “Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте” (Лук. 11:52). “Давидовият ключ” на спасителното Христово учение не подсказва за авторитета на някаква деноминационна принадлежност – римокатолическа, православна или дори евангелска! А още по-малко може да отговаря на значението на църковен пост! Филаделфийският ангел, ако е верен Христов последовател, трябва да представя само онова, което му е заръчал Възкръсналият Христос. Той е длъжен “да опази” Христовото слово и за нищо на света “да не се отрича” от Христовото име. На своята първа пресконференция в Ламбет Палас (9.11.2012) новоизбраният архиепископ на Англиканската църква д-р Джъстин Уелби е запитан от журналисти с какво би искал да бъде запомнен. Архиепископът отговаря просто и ясно: “Бих искал да бъда запомнен преди всичко като някой, който е обичал и следвал Исуса Христа”. Такава е изповедта на истинските Христови служители и на онези водачи на Църквата, чиито имена се записват трайно в историята на християнството.

Д-р Вениамин Пеев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Supported by PlusWebDesign.net
Powered by QuebecServer.com
Translated by admin