ЛАОДИКИЯ

описание
Дата и час: Съб Дек 15, 2018 6:38 pm

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Очистване от “сатанинското сборище”
МнениеПубликувано на: Нед Май 26, 2013 12:36 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 03, 2013 10:36 am
Мнения: 12
“Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, а лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те възлюбих”
(Откр. 3:9)

Филаделфийската църква има несъмнено много добри страни: нейният “ангел” е удостоен с “Давидовия ключ” на Божия авторитет (3:7); тя е издържала на “изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена” (3:10). Подобно на Смирненската църква обаче (2:9), тя е допуснала в недрата си представители на “сатанинската синагога” (3:9). Струва ми се, че тази комплексна картина на апокалиптичната Филаделфия отговаря най-пълно на състоянието на Църквата в България през последните 50-60 години.Тук имаме аспектите на Божието пълномощие и ръководство, на издържане на Божии служители в изпитанията на атеистичния режим, но също така имаме присъствието на “ония, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога”. По-долу ще анализираме централната мисъл на филаделфийското послание не теоретично и абстрактно, както често се прави това, а с оглед на българската евангелска действителност.
Нека разгледаме всеки един от тези три аспекта на българската филаделфийска църква. В условията на див атеистичен режим, който си бе поставил за цел “да изкорени религията от съзнанието на народа” поради марксисткото убеждение, че “религията е опиум”, Христовата Църква не само остана стабилна, но бавно и сигурно отбелязваше своя растеж. Действително, почти невъзможно бе да се откриват официално нови църковни общности преди 89-та година, както това става днес. Въпреки това обаче, нови евангелски общества възникваха по села, в малки и големи градове. А в “узаконените” евангелски общности се наблюдаваше числен растеж, присъединяването на новоповярвали и особено на млади хора. Причината за това бе на първо място прилагането на “Давидовия ключ” на спасителното слово от онези Божии служители, които изпълняваха вярно Христовата повеля за благовестие. Днес младите трябва да знаят, че тогава нямаше образователни школи за пастири; нямаше християнски издаделства, които да публикуват духовна литература; нямаше интернет сайтове за просветни материали и свобода за дискусия; бяха забранени със закон и проследявани от тайните служби контактите с християнски представители на т. нар. “капиталистически свят”. Българската филаделфийска църква си пробиваше път като през джунгла и пред очите на хищници в обстоятелствата на невъобразим комунистически терор!
От друга страна обаче, Църквата се развиваше именно поради духовния вакум, който тоталитарният режим бе създал. Преди 1989 г. у нас имаше ясното разбиране, че между “Църквата” и “света” не може да има духовен мост на общуване, не може да има смесване, не може да има сливане. “Църквата” и “светът” имаха различни идеологически системи, различни философии, различни социални принципи, различен морал, различни дейности. Затова към Църквата се присъединяваха онези, включително и бивши държавни служители и партийни функционери, които бяха разочаровани от фалша и греховността на “света”. Българската филаделфийска църква и лоялните филаделфийски вестители следваха категоричния Христов принцип: “Никой не може да слугува на двама господари” (Мат. 6:24). Тогава много евангелски проповедници обичаха да припомнят реторичния въпрос и изповедта на ап. Петър: “Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот; и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божи” (Йоан 6:68-9). В условията на дивия атеистичен режим подобна изповед костваше много: политически тормоз, изключване от университета, уволняване от работа, дори затвор. Когато през 1979 г. бе скалъпен политически процес срещу петима български евангелисти поради връзки със западни мисии и подсигуряване на Библии и християнска литература, Държавна сигурност и комунистическата власт сметнаха, че са ударили евангелизма в самото му сърце. Мнозина се изплашиха и скриха. Деноминационни ръководители се отрекоха публично от подсъдимите. Но не всички се поддадоха на правителствения и съдебен натиск. Най-младият подсъдим Петър Янев заяви смело пред съда: “В Бога аз съм намерил всичко и само Неговата любов ми дава сили да живея”. Друг от подсъдимите тогава, пастирът на великотърновската петдесятна църква Георги Тодоров, направи също важно изявление по време на процеса. Запитан от прокурорката дали се чувства за “виновен”, че е бил свързан със западни християнски мисии, той отговори: “Категорично не! Аз си имам Един работодател, Който може да отсъди и възмезди вместо мен, когато му дойде времето”. Въпреки че п-р Тодоров заплати за устояването си пред комунистическия съд и власт със своя живот, тези думи отразиха реалното изпълнение на заповедта на Възкръсналия: “Дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца” (Откр. 3:11).
Но българската филаделфийска църква също така бе допуснала в себе си и представители на “сатанинската синагога”. Тълкувателите не могат да разберат какво се крие зад този израз. Някои екзегети като православния тълкувател св. Андрей Кесарийски смятат, че става дума за юдействащи пропагандатори, които подобно на противниците на ап. Павел в галатийските църкви са се представяли за християни, но всъщност са въвеждали друго учение. По-лошото обаче, както подчертава Йоан Богослов, било, че те “клеветели” истинските Христови служители (вж. Откр. 2:9). Именно клеветническото им поведение принуждава новозаветния апокалиптичен пророк да изкове абсурдното обозначение “сатанинска синагога”, което в синодалния превод е преведено още по-драстично като “сатанинско сборище”. Струва ми се, че можем с пълно основание да отнесем определението “сатанинско сборище” на псевдохристиянските вестители, на доносниците срещу своите събратя, на шпионите срещу Христовата църква в България към онези службогонци и двойни играчи, за които стана ясно неотдавна, че са били “агенти на ДС” в християнските среди. Абсурдното и нелепото е, че “сатанинското сборище” на тези предатели е било змийското гнездо в лоното на такива достолепни църкви като тези в Смирна и Филаделфия! Какво трябва да се направи днес? Няма друг начин освен пълното й очистване от такъв род “сборяни”, за да стане филаделфийската църква отново “църква славна, без петно или бръчка или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна” (вж. Ефес. 5:27).

Д-р Вениамин Пеев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Supported by PlusWebDesign.net
Powered by QuebecServer.com
Translated by admin