ЛАОДИКИЯ

описание
Дата и час: Нед Май 31, 2020 5:21 pm

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Богу или мамону?
МнениеПубликувано на: Сря Май 15, 2013 1:21 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 03, 2013 10:36 am
Мнения: 12
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол”
(Откр. 3:17)

В този пропит от напрежение социален и религиозен портрет на лаодикийския “вестител” има нещо уникално! Тук етическата стойност на понятията “богат” и “беден” сякаш са приравнени от негативната оценка на възкръсналия Христос. Обогатилият се всъщност е осиромашал. Презадоволеният всъщност е крайно нуждаещ се. Блаженият всъщност е нещастник. Облеченият с богатство, власт и самочувствие всъщност е голтак. Прозрелият пътя към бързата и крупна печалба всъщност е сляп. В този портрет се съдържа една отчасти позната идея, която обаче пророчески е доведена до своя завършък.
Христос неведнъж е представял богаташите, които са силни, самодоволни, щастливи, като много лош пример. Богаташът от притчата за бедния Лазар (Лук. 16:20-31) е лишен от всякаква възможност за милост. Богаташът от притчата за огромния урожай (Лук. 12:16-21), който демонстрира способността да планира бъдещите си печалби като истински капиталист, е определен като “глупак”. В Стария и Новия Завет има десетки изказвания срещу богатите, които несъмнено изразяват едно всеобщо негативно становище на юдейското социално и религиозно мислене. Така че от една страна, социално-религиозният укор на Спасителя към притежателите на материални блага от онази епоха отразява всеобщото подозрение, че богатството се трупа с нечестни средства и при това на гърба на по-голямата част от населението, тънещо в мизерия. Затова Христос цитира поговорката: “По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство” (Мат. 19:24). От друга страна обаче, богатият заслужава по-голям укор, защото се пристрастява към материалните блага, охолството, сигурността, както алкохоликът – към алкохола и наркоманът – към дрогата. Затова Христос предупреждава всеки човек да се пази от такова пристрастяване: “Недейте си събира съкровища на земята... Защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Мат. 6:21).
Опасността от пристрастяване към материалните блага не е само социална беда. Тя принася особено голяма вреда в духовната област. Когато едно религиозно учение, което по своето определение трябва да насочва погледа на вярващите към отвъдното, извънматериалното, безстрастното, постави като цел придобиването на материално благополучие като “Божие благословение”, то попада в категорията на лаодикийското “обогатяване”. Пропагандата на материалния просперитет, афиширана от Остин, Хегин, Копланд, Тилтън, Йонги Чо, Хин и още някои квазихристиянски служители, илюстрира лаодикийската деформация на Христовото учение за материалното богатство. По един абсурден начин то се представя като атрибут и цел на християнската духовност. Както посочва съвременният критик на отклоненията в днешния евангелизъм Ханк Ханеграаф в книгата си “Християнството в криза”, пропагандаторите на просперитета смятат за връх в “духовното си въздигане”, ако сложат на ръцете си “Ролекс”-и, облекат костюми за няколко хиляди долара и се качат на собствени “Ролс-Ройс”-и (подобно на Раджниш). Те започват да определят това като “благословенията” на библейския Бог. Следвайки примера на западните си учители, не малко пастори у нас се изтипосаха като тях и побързаха да яхнат джипове с тъмни стъкла. Те станаха ревностни защитници на идеята за “лаодикийското обогатяване” посредством силно деформиране на Христовото учение за спасението на душата.
Преди двайсетина години посетих Сеул, Южна Корея. Бях чувал и чел достатъчно за корейското християнство, но въпреки това останах неприятно изненадан от видяното. Християнството, което познавам от Новия Завет, бе забулено с много будистки воали. В огромния бизнес-църковен комплекс на пастор Йонги Чо успях да прочета само един библейски стих. Но той не бе “Бог е любов” или “А ние проповядваме разпнатия Христос”. Върху огромна стена с големи английски букви бе написано: “Възлюблений, молитствам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (ІІІ Йоан 2). Глаголът “благоуспявам” (гр. еуодоо=вървя успешно, успявам на път) бе преведен като “просперирам” с явен апломб върху материалното благословение. Този обикновен Йоанов поздрав бе превърнат в база за просперитетното богословие, което отдалечава вниманието от Христовото учение за греха, покаянието, прошката и изкуплението. Но използването на този глагол от ап. Павел опровергава просперитетното учение (Римл. 1:10; І Кор. 16:2). Той изразява както успеха в ежедневния труд, така и успеха на пътуването, но без намек дори за изрично “Божие благословение” в материалния живот.
Божието Слово не може да бъде изопачено! Затова лаодикийският “вестител” от всяка епоха трябва да чуе Христовия съвет: “Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено от огън, за да се обогатиш” (Откр. 3:18 а). Продавачът на богатството на спасението не е търговска фирма, картел или банка. “Продавачът”, Който дава това богатство даром, е Господ Исус Христос!

Д-р Вениамин Пеев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Supported by PlusWebDesign.net
Powered by QuebecServer.com
Translated by admin