ЛАОДИКИЯ

описание
Дата и час: Нед Май 31, 2020 4:52 pm

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Апел за християнска принципност
МнениеПубликувано на: Сря Май 15, 2013 1:19 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 03, 2013 10:36 am
Мнения: 12
“Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна от устата Си”
(Откр. 3:16)

Повечето анализатори и проповедници по текстовете на седемте послания започват с адреса към “ангела на ефеската църква” и завършват с критиката към “ангела на лаодикийската църква”. Така се създава впечатлението за една диспенсационна деградация, проникната от песимистичния възглед за “охладняването” във времето. Не е тук мястото, нито моментът да навлизаме в екзегетически или догматически спорове. Но тезата, която ми изглежда най-приемлива, е, че във всяка една епоха могат да бъдат установени “пратеници” на възкръсналия Христос, които притежават характеристиките на “ефесци” или “лаодикийци”. Ако искаме да установим линията на оптимизма, то е по-логично да започнем с най-негативната характеристика и да потърсим линията на духовния възход. Затова нека започнем с негативния модел на “лаодикийския ангел”. Той прилича много на Божи пратеници като прор. Йона в началото на служението му, когато се уплаши и промени посоката на определената цел (Йона 1:1-3). Йона и лаодикиецът са склонни да подронват авторитета на Онзи, Чиито вестители са те, като Го заместват със собствени мисли, идеи и цели. А това създава нарастващо напрежение и неразрешим конфликт между Бога и вестителя. Това афишира лаодикийството във всяко едно начинание.
Трябва да отбележим, че всяко благовестие, с което вестителят започва своето служение, произтича от Върховния Авторитет Бог. Както при Йона дойде авторитетното “Слово Господно”, така и лаодикиецът чу най-напред за върховния Източник на посланието: “Това казва Амин, верният и истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал” (Откр. 3:14). Словото, истините, заповедите, изобличенията, предупрежденията и обещанията и благословенията идват от Бога, а не от човека. По това именно се различават християнският служител и лаодикийският самозванец. В наше време е много модерно проповедници и благовестители да отправят послания в 1-во л. ед. ч., подчертавайки себе си като авторитети на религиозното послание. Култови водачи като Муун или Раджниш сочат богохулно с пръст към себе си, обявявайки се за “въплъщение” на Господното слово. Раджниш казва на последователите си: “Когато призовете мен, всъщност призовавате Исус”. Но дори глашатаи, произлезли от евангелските среди, дръзват да се представят като “божествени” авторитети. Евангелизаторът Морис Серуло твърди: “И когато се изправим тук, братко, ти не гледаш към Морис Серуло; ти гледаш към Бога. Ти гледаш към Исуса”. Такива богохулства често се чуват в нашата епоха, но те са резултат от продължителното разяждащо влияние на хуманистическата мисъл, която поставя човека в центъра на вселената. Това е древната гностическа идея, че човек е носител на “божествена искра”, следователно всичко, което мисли, казва и върши, носи знака на абсолютен авторитет.
Истинският християнски вестител никога не благовестява от свое име! Големият съвременен евангелизатор д-р Били Греъм винаги започваше своите слова пред многохилядната си аудитория с уговорката: “Така казва Библията!” Лаодикийският пратеник обаче се опитва да “смеси олиото и водата”. Той говори за Бог и Христос, но ги представя като “свои творения”. Той влага в Божиите уста свои думи и разсъждения. Той си позволява дори “да коригира” Христовото учение, което е предадено на апостолите, после на техните ученици, на църковните отци и писатели, на реформаторите, на мисионерите. Той пропагандира “примирение” между езическите религии и християнството, отъждествява Христос с Буда, Кришна или Мохамед, учи за плуралистично “спасение” във всички религии. Лаодикийската “теология” е “теология на безпринципността”. Затова тя е предречена като “хладка”. Тя е блудкава. Тя е лигава. Липсва “солта” на Христовата истина. Липсва й остротата на “меча на Словото”. Липсва й идентичността на новозаветното послание. Спърджън някога бе определил безжизнената християнска доктрина, преподавана от някои, като вероизповед, която “не е кръстена със Св. Дух”.
Принципният и лоялен вестител на Христовата истина - такава, каквато е била възприета от нейния Начинател, не може да се примири с безпринципните теории за нейното “осъвременяване” или “адаптиране”. Ейдън Тоузър алармира през втората половина на миналия век за опасностите пред съвременната Църква: “Необгрижваната градина скоро ще бъде завладяна от плевели. Сърцето, което не успее да култивира истината и да изкорени грешките, скоро ще стане теологическа пустиня”. Такава е съдбата на лаодикийската теория. Такава е съдбата на лаодикийската “църква”. Но за това би имал вина единствено “лаодикийският пратеник”, който е обърнал гръб на Божия Авторитет и е узурпирал Неговите истини със своята намеса в тях.

Д-р Вениамин Пеев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Supported by PlusWebDesign.net
Powered by QuebecServer.com
Translated by admin