ЛАОДИКИЯ

описание
Дата и час: Съб Дек 16, 2017 3:04 am

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: “Овластеният” вестител в Тиатира
МнениеПубликувано на: Сря Юли 10, 2013 8:58 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 03, 2013 10:36 am
Мнения: 12
“И на този, който победи и който пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите”
(Откр. 2:26)

Посланието на Възкръсналия до Тиатирския “вестител” е най-пространното; то е почти два пъти по-дълго от Посланието до Сардис. В него има повече идеи и по-голям драматизъм от останалите шест послания. Тук обаче ще се спра на един актуален проблем за днешния български евангелизъм – концепцията за “властта”. Под влиянието на чужди идеи, свързани с политически нюанси, у нас започнаха да се лансират и демонстрират възгледи, насочващи християнската теория към бизнес интереси, стремеж към политическа власт и намеса във всевъзможни извънцърковни инициативи. Основната задача на някои евангелски или квази-евангелски служители – да “научат” хората “да пазят” всичко, което ни е предал Христос (Мат. 28:18-20) – бе подменена с управленчески амбиции. По-долу ще анализирам накратко и чуждата на християнството идеология на “спечелване на властта”, известна със западния термин “доминионизъм”.
Съвременният американски теолог Чарлс Питър Вагнер (род. 1930 г.) създаде с редица публикации войнствената идеология на непрекъснато “водене на духовна война”, но не като борба срещу греха, порока и личните недостатъци, които ни правят “Божии неприятели”, а като реална милитаристична кампания за “завземане на властта” в обществото. Той се опита да създаде “духовна тактика”, благодарение на която да “се събарят крепости”, които са завладени преди нас от “териториални врагове”. Както твърди той, тази християнска идеология е била непозната на нито един кръг или конфесия на християнството “до 1990 година”, дори и на него самия до този момент. А това означава, че нито на християнските императори, крале и царе, нито на генералите на кръстоносните походи, нито на войнствения папа Юлий ІІ, нито на офицерите на Армията на спасението – въобще на никого преди г-н Вагнер – не е хрумвало, че “властта” може да се вземе с военизирано-християнска тактика. Затова г-н Вагнер грабва меча, а заедно с него хукват и неколцина Санчо-Пансовци, за да бъдат сразени вятърните мелници на “териториалните демони”.
Вагнер тръби на своите Санчо-Пансовци, че пред тях има вража войска, предвождана от Сатана, която трябва да бъде сразена. След своето “богооткровение”, което е типично за култови водачи като Джозеф Смит, Джим Джоунс, Дейвид Кореш и още много други легионери, той прави опит “да събори” и “изгори” всички християнски “идоли” в Аржентина, но сведенията говорят за пълния крах на тази офанзива. Вятърните мелници се оказват твърде високи и техните крила остават недостигнати. Но Санчо-Пансовците са призовани да продължават да се борят, използвайки методите на постенето, продължителното повтаряне на молитвени фрази, маршове по улиците на своите населени места, седмократно обикаляне около набелязаната за щурм територия по примера на войниците на Исус Навиев.
Преди двайсетина години, тъкмо след като “духовната тактика” на стратега Чарлс Питър Вагнер излезе на мода, бях в продължение на две седмици в една крайно харизматична берлинска общност. След обичайно проведеното богослужение пасторът призова присъстващите около 400 души да тръгнат на марш “за завоюване на Йерихон”. Помислих си, че хората ще излязат на улицата и ще проведат демонстрация - подобна на онези граждански демонстрации или християнски походи, които съм виждал неведнъж. Хората обаче събраха за кратко време столовете в центъра на залата, след което започнаха да ги обикалят в кръг. Пасторът отброяваше: “Едно, две, три ... седем”. По време на обиколките всеки викаше неща от сорта на: “Падни, падни, Йерихон”. Аз наблюдавах всичко това, втрещен. Взех да се моля Бог да запази разсъдъка ми и благодаря Богу, Той чу молитвата ми. Резултатът от щурма обаче не бе нито падането на столовете, нито падането на полиелея от тавана, нито падането на Берлинската стена, защото тя бе паднала преди това. Кой бе този “Йерихон”, какво “падане” се целеше – така и не съм разбрал досега!... Целите на Вагнеровата стратегия обаче са описани в неговите книги: контрол на бизнес корпорации, постигане на участие в местната власт и правителство, установяване на влиятелни църковни институции. Никак не е случаен фактът, че “маршал” Вагнер и неговите Санчо-Пансовци, въздигнати вече в звание “генерали” и “полковници”, имаха много близки отношения с преподобния Сън Мюнг Муун, който също се целеше по високите етажи на властта!...
Какво иска да ни каже Възкръсналият с обещанието за “даване на власт”: “И на този, който победи и който се пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите” (Откр. 2:26)? Историческата основа на тази идея е свързана с разположението на военен гарнизон в Тиатира, която дълго време е била гранична крепост от времето на Селевкидите (ІV в. пр. Хр.). Тази подробност обаче не дава никакво основание да превръщаме съвременното християнско учение във военна доктрина, както прави това г-н Вагнер. Възкръсналият Христос, “Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед (ст. 18), е Носител на власт, която не е нито политическа, нито икономическа! Исус Христос не приема “власт” от земен източник (вж. Лук. 4:6), защото тогава тя би имала земни измерения и цели; “властта” Му е дадена от Отец и тя е “всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18). Това е преди всичко властта на Спасителя на човечеството! Той сам казва: “Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове” (Лук. 5:24; срв. Мат. 9:6; Марк. 2:10). Едва след тази декларация Христос извърши изцелението на парализирания човек, за да покаже, че има “власт” над живота. Ако нам е дадена “власт”, то това е духовната власт да побеждаваме собствените си изкушения, но само чрез Христа! Спасителят има власт и над смъртта (Римл. 6:9). Той я победи чрез въкресението Си и благодарение на тази победа ще бъдем възкресени и ние (І Кор. 15:12-22; Римл. 6:8-10). Следователно във всеки един случай нашите постижения се основават върху правото на власт на Христос, а не на нашите усилия. Христовата победа на възкресението е унищожила веднъж завинаги архи-владетеля на смъртта, греха и ада – дявола (Евр. 2:14-15). Тогава на какво основание Вагнер и неговите Санчо-Пансовци се силят да “воюват” срещу и да “побеждават” вятърните мелници на някакви “териториални демони”? След като тяхната военно-християнска доктрина не почива на новозаветното учение за “даването на власт”, тя не може да бъде квалифицирана другояче, освен като една поредна ... дон-кихотовщина.

д-р Вениамин Пеев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Supported by PlusWebDesign.net
Powered by QuebecServer.com
Translated by admin